автор: Vedrin

Капчици от бяла тишина
дълго помежду ни се търкалят.
Нимфи сред ефирна пелена
мислите ни плахо обикалят.

Над следите чудото мълчи.
Може би копнежът ни прочита.
Заличено - чувството личи
от надежда, някак неприкрита.

Сенките се сливат - като храм,
който в бели нощи се извая.
Аз и ти пристъпили сме там -
скитници, достигнали до края.

Тишината дълго ни вали.
Казваме си всичко. Онемели.
Погледите вече са мъгли.
Нимфите - докоснати предели.

(От "Сбъднати предчувствия")