автор: lips_of_angel

Избрала съм те някога отдавна
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем.
Познала съм те още от началото,
когато сме били като прашинки.
И още от тогава съм повярвала
и те е имало във мислите ми чисти.
В гласа ми си се вплел като дантела,
по нишките на вятърни илюзии.
Косите ми си ресал във неделя.
А аз съм те рисувала във сънища.
Защото ми е трябвало да дишам.
А ти си ме обиквал все по съмнало.
И толкова ми се е искало да викам,
че все съм се страхувала от тъмното.
А днес те нося в светлите си ириси,
защото ме научи да съм истинска.
Щастлива се намирам във очите ти,
а ехото ми е нестихващо- Обичам те. .