автор: gitchka_gramatikova

ще изпиша отзад напред
фабулата,
която се задържа
на върха на езика ми
и описва дългия път
на тайните предания за
Тигър и Ефрат.
Две палави сестри, разбунили
с пенливата страст
на леките си движения
древни чудовища,
дремещи в теб от векове.
И с тънък грохот
врязващи се в делтата
на тръпнещата за споделяне
развръзка, около която
накъсаната суша напомня,
че прологът е бил
по-дълъг от обичайното,
а кулминацията - кратка
и отшумяваща екстазно
с кървавочервеното неудобство
на залеза - роб на сетивата...
Точка без епилог,
защото съдбата на героите
е неясна поради мъглявината
в погледите им, ще бъде
тихото, едва дочуто
лъстиво разголване
на тишината, полепнала
по кориците на нашата книга.
Със всяко нейно пренаписване
тишината
нараства и изпълва докрай
тясното пространство
между страниците, за което
устните отново
ще намерят път
да очертаят фабулата
през делтата до скрития нагон
на бедстващия
залез-оазис...

24.01.2010