автор: vitoriovitalis

91. Бригада

Льоти - сестрата на Бата, е на селскостопанска бригада от института.
През деня събират дини от безкрайния кооперативен бостан. Вечер тя притиска здраво към себе си Арин – тихо и свенливо селско момче. Двамата са от една студентска група и смятат да стават счетоводители.
Льоти е височка, ръбеста мома с права коса, която се спуска симетрично от двете страни на тясното чело и тънкия закривен птичи нос. От баба си Мери тя е взела резкия и безпардонен тон, с който разговаря. Както и цапнатата уста. От дядо си Вано – мекия и добросърдечен характер. От Кузи – любовта към веселието и гуляите. Но не си пада по домакинската работа като Нади. Изглежда това идва от заможната столична рода на баща й, свикнала с безделието и развлеченията.
Арин е свит русоляв младеж, няколко години по-голям от останалите си колеги. За разлика от тях той е отбил военната си служба и има зад гърба си няколко неуспешни кандидат-студентски кампании. Учението също не му вървеше по вода, както и на Льоти. И двамата презаписваха учебни години, докато накрая се застигнаха в предпоследния курс.
Водеща във връзката им безспорно е Льоти. Той я следва като сянка навсякъде. В кратките моменти на полето, когато й се работи, той може да бъде открит под най-близката сянка, където пуши, загледан в хоризонта, или играе карти. Карти ли ? Льоти веднага оставя дините и пристига при карето. Ако си имат четвърти, Арин покорно става и й отстъпва мястото си. Ако ли не, двамата са комбина и заиграват страстно.
Само в такъв момент по унилото лице на младежа могат да се прочетат някакви емоции. Те се карат, викат си и се обиждат, ако губят. Ако печелят, от устата им се чуват толкова романтични думички, че всички около тях изпопадат от смях.
Храната на бригадирите е слаба. Навярно селяните считат, че дините са им достатъчни. Като дават хляб, сирене и домати - задълженията са им изпълнени. Да не са на мястото на местния отговорник за бригадата, като го емне Льоти. Момчетата добиват кураж, щом чуят как попържа управата, и с половин уста започват да я подкрепят. Арин я гледа възхитен. В неговото село властта така е наплашила хората, че не смеят да шукнат от страх. А тая...
Понякога от скандалите има полза и в тенекиените чинии се озовава по някоя и друга заблудена мръвка. Добри хора докарват и малко вкиснало винце. Тогава почва веселба. Тия студенти !
Всички плътски удоволствия Льоти е предвидила за след сватбата. Арин и без това е малко пасивен. Любовта им стига само до невинни целувки и държане на ръце. Колкото и да е, младежката организация на Партията бди над бригадирския морал. Разправиите за храната в столовата са едно, а буржоазната разпуснатост се наказва строго. Току-виж – изхвръкнали от института на последната права.
И другите двойки, оформили се през това лято, се придържат към същата тактика. Тези от миналата бригада са вече семейства. Някои имат деца и са освободени от безплатния бригадирски труд. Властта бащински се грижи за подрастващото поколение – бъдещата бодра работническо-селска смяна на Севера.
На Льоти не й се прибира в Белвил след бригадата. Какво да прави там ? Как да остави Арин за цял месец - докато почнат занятията в института ? Ще му гостува на село. Хем ще се запознае с родителите му, хем ще се нахрани като хората, хем ще се избави от досадното мърморене на майка си. Както разбира от писмата й, Бата се е устроил на работа близо до града и готви годеж с дъщерята на полковник Карис.
Мансардният етаж на дядовата къща става тесен. Братовчедите от Фила ще стоят цяло лято на гости, ще дойдат и техните, ще стане калабалък... А да я заточат в някаква барака в планината – мерси.
Тя съобщава на майка си, че ще учи за поправителните изпити наесен при приятели на село.