автор: HariMarSui

От къде беше дошло не се знаеше. Беше се свило на кълбо в тревата до оградата. Беше мръсно и гладно, даже нямаше сили да лае. Митко го намери. Нахрани го, изми го.
- Какъв мъник си само, но ще те дресирам. Ще станеш следотърсач- му говореше момчето, а кучето само махаше с опашка.
Митко се грижеше за него и между другото все го учеше. Хвърляше пръчка.
- Донеси я- викаше на кучето, а то обикаляше пръчката и се връщаше с вдигната опашка.
- Виж, това е въже- му казваше- донеси ми го.
Кучето хващаше въжето и хукваше с него. Митко трябваше да го гони по целия двор, за да го вземе.
- Ох, няма да стане нищо от тебе- въздишаше момчето отчаяно.
Веднъж скри единия чехъл на баба си в тревата и пак му заповяда:
- Намери го, хайде. Нали можеш да долавяш миризми?
Но кучето и този път, само обиколи тревата със скрития чехъл , отиде и седна до другия.
- Много си тъп бе, мъник- му извикваше Митко и отиваше при приятелите си.
С Петьо и Савата бяха в един клас. И тримата мечтаеха да открият поне едно криминално престъпление. А в селото, напоследък, ставаха едни работи... Изчезваха овце, агнета, даже едно магаренце се издирваше. Пък този джип, от къде идваше, не се знаеше. Профучаваше през селото и все към скалите заминаваше.
Над селото имаше скали и в тях пещера, но момчетата само бяха чували за нея. Възрастните казваха,че е опасна и не трябва да се ходи там. И те не бяха ходили до сега. Но решиха , след кратко съвещание, да тръгнат по следите на джипа. Е, Савата се дърпаше малко:
- Да не стане като дините на дядо Стоян? Някой ги чупел, някой му разхвърлял бостана, а като отидохме какво видяхме...А? Дядо Стоян пиян си спи в колибата, а магарето му троши дините.
След него и Петьо се обади:
- Или като лисицата, дето крадяла кокошките на леля Тонка.
- Стига де. Нали разбрахме коя е лисицата- леля ти. Нали и е съседка, ама на никой не казахме.
- Е момчета, ще ходим ли или не? - подкани ги Митко.
Тримата поеха към скалите. Дирите на джипа още стояха. Беше заминал и те спокойно можеха да започнат криминалното си разследване.
- Сега да е дресирано куче моя мъник, щеше да е друго- говореше на момчетата Митко- а то от него нищо не става.
- Ето я пещерата. Сега внимателно. Вижте, има стъпки,значи може да се влезе.
Момчетата се запромъкваха бавно напред. Савата светеше с малко фенерче.
Стигнаха до по- широко място и какво ги очакваше там? Струпани кашони с платове ли, дрехи ли? Докато се захласваха по стоката, а то си беше крадена стока, сигурно от селския магазин, нали наскоро го бяха разбили и обрали, а крадците още не бяха хванати, нещо стана. Сигурно крадците бяха направили клопката- дупка покрита с камък. Савата беше пропаднал в нея. Беше тъмно и нищо не се виждаше. Само го чуваха, че вика уплашено за помощ.
- Сега да имаше въже- каза Митко- щяхме да го издърпаме. Тогава видя кучето. Кога беше дошло не беше видял и докато го видя, то пак изчезна.
- Добре ли си? Не се плаши, ще те издърпаме- викаха момчетата на приятеля си. Успокояваха го, но не знаеха и обратния път. Не се бяха сетили да оставят знаци. Докато се чудеха какво да правят се чу шум- нещо пълзеше към тях.
- Мъник, ти ли си? Уплаши ни здравата- извика Митко.
- Какво е това? О, мъник, ти влачиш въжето.
Нямаше време за благодарности. Сега момчетата спуснаха въжето и Савата се изкачи при тях жив и здрав. После всички побързаха да излязат от пещерата. И кой пак им помогна? Кучето, разбира се. То ги изведе навън.
После е ясно- хванаха крадците с джипа, а момчетата наградиха с екскурзия до София, да се запознаят с инспекторите от криминалната полиция. Нали и те щяха да станат като тях, когато порастнат. Е, мъника остана в селото, но те му донесоха лакомства. Да го наградят.
Митко все казваше за него:
- Следотърсач си е моето куче и то какъв.
А Савата и Петьо се обаждаха:
- Но кой, кой го обучи? Кой?