автор: Mitko19

Любов и вино, вино и любов -
все заедно вървят през вековете.
Мъжът, за да ги има е готов,
безброй звезди да сваля от небето.

Че вкуси ли, завира му кръвта
и бързо му омекват колената.
Копнее ли по някоя жена,
за него тя е ангел на земята.

Обзема го омайно блаженство:
възторжен пее, глупости приказва.
А времето поспира се и то -
на вдъхновения му вид се радва.

Той може просто да обича силно,
затуй да е отнесен, ала знам:
дали е от любов или от вино -
пияния човек си е пиян.

Но после следва тежък махмурлук:
излитат виненици и надежди.
Желаната жена е вече с друг,
а той се мята като риба в мрежа.

За православните мъжът е Трифон,
за католиците е Валентин.
Зарязан днес, а после пак обичан.
Нещастен, щом е трезвен и самин.

Мнозина, знам, предложили са вече
да свържем празниците със тире,
но аз отивам малко по-далече
и смятам, че бъде по-добре.

С цел църквите да бъдат помирени,
добре е празника да е един
и той да продължава две недели.
Честит ни свети Трифон Валентин!