автор: jelyaznovski

ЗАКОНЪТ ЗА ЦУБРЪЧА – ТЕОРЕТИЧЕСКИ И ПРАКТИЧЕСКИ АХСПЕКТИ

* Финализиране на дългогодишната работа на института по морфология на лицевите същности
* Четвъртото българско откритие
* Намек ли е идеята за Нобелова промоция

Това изследване отне много повече време, отколкото очаквахме. Необяснимо защо...
Още първите опити показаха, че между двете явления съществува ярко изявена зависимост. Но когато се запитахме каква всъщност зависимост, нещата се замъглиха, явиха се първите съмнения, те прерастнаха в спорове, намеси се познатият ви нашенски инат... и така- години.
Сега можем с удовлетворение да заявим: всичко това е минало, многобройните опити в представителни извадки ни дават пълно основание да мислим, че зависимостите са открити, ясно формулирани, проверени в практиката и могат да служат.
Позволяваме си да заявим, макар и с присъщата ни въздържаност, нашите открития тепърва ще се оценяват, значението им ще нараства и държавата ще черпи авторитет и дивиденти, стига навреме да защити труда ни от чуждите научни разузнавания. Да, да – именно научни разузнавания, за чието присъствие около нашата работа вече има многобройни признаци.
Но да се върнем към същността на нашата си работа с надеждата, че и другите институции ще направят същото и спокойствие и добра материална среда ще ни позволят да продължим със същия успех.
И така, дами и господа, ние формулирахме шест важни постулата, които в съвокупност съставляват открития от нашия колектив ЗАКОН ЗА ЦУБРЪЧА.
Не бързайте да се учудвате на названието. Историята на науката е изпълнена със странности, а писмените й паметници - със странни думи. И това, за щастие, в ни най-малка степен не намалява значението й, не омаловажава ролята й в живота на човечеството.
Законът на цубръча е толкова всеобхватен, набраният империчен материал- толкова богат, че сгъстяването му в кратки формулировки се оказа невъзможно. Нещо повече – явяващата се естествена неяснота щеше в един момент да се окаже вредна, пречеща за усвояването на истината не само от тийнейджърите при включването на закона в учебната програма, но и за студентите, особено за 70 и повече годишните, които напоследък масово навлизат в университетите.
И така, първият железен постулат на нашата закономерност се нарича ПРАВИЛО НА НЕИЗКЛЮЧЕНАТА НАМЕСА. Този постулат внимателно, деликатно отрича категоричността, именно той напомня, че диалектиката не допуща крайности. Ако не бяхме фиксирали този постулат, в цялото ни изследване можеше да настъпи хаос, всичко щеше да се подчини на грешния тезис за право пропорционалната зависимост между фактор А и фактор Б. Благодарение на проникновената намеса на професор Данке от Института по соматика на липидите в братска Южна Дакота, ние възприехме идеята, че наред с фактор А върху фактор Б действуват още множество фактори. Ние разбрахме, че е невъзможно да съществува и да се осигури стерилна среда за взаимодействието А-Б и то е много по-богато и гъвкаво. Тенкс, професор Данке.
Вторият постулат може да бъде определен като ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ЕКСТРАПОЛАЦИЯТА, познат от предишните ни публикации в Енциклопедия Американа и Большая советская енциклопедия като постулат за ЕКСТРАПОЛИРАНОТО ПЪРВО. Няма да се спираме подробно на този постулат, той изпъкна още в първите опити и ярко изяви зависимостта: действието на А върху Б не е равномерно; колкото повече действува фактор А, толкова повече и в нарастващи мащаби се изменя Б. Графично това може да бъде изразено така:

А + А + А... = Б + по-голямо Б + още по-голямо Б....

След последните доказателства, че нашата вселена е крайна и след очевидността, че нашият живот е ограничен ние формулирахме правилото за НЕОТМЕНИМОСТТА НА ПРЕДЕЛА.
Върху това правило изобщо няма да се спираме, съвсем очевидно е, че взаимодействието А-Б изчезва с изчезването на двата взаимодействуващи си фактора, тоест – с края на живота.
По– съществено тук е да се изтъкне, че като всички значими открития Законът за цубръча потвърждава много, ако не и всички открития, направени досега от нашите предшественици. Така например той ярко потвърждава неразрушимата връзка психе-сома, доколкото ЦУП е генерирано психе, а БРЪЧ – генерализирано сома, както и марксисткото следствие от него, че психе има материален носител- сома, и след изчезването на сома няма научни доказателства за запазването на психе..
Признаваме, че включването на следващото правило в обхвата на закона предизвика у нас дълги колебания. Това е правилото за ДЕФИЦИТА НА РАДОВЕ. То гласи, че ЦУП, респективно БРЪЧ, се дължат на недостига на положителни емоции както в обществото, така и у самия индивид. От какво произтичаше нашето колебание. От това, че правилото за дефицита обяснява в известна степен самия закон, а такава тафтология, както знаем, в сериозната наука е недопустима. Ние и сега мислим, че правилото за дефицита може да бъде въздигнато в самостоятелен закон. За това обаче е необходима дълга и сериозна работа върху явления, които са подвластни на политиката и криминалистиката. А доколкото нашият бюджет все пак е ограничен и доколкото е редно да се остави някакво поприще и за следвашите поколения, ние само маркираме тази възможност.
Но безусловно най-любопитни от хуманитарна гледна точка са откритите от нас близки, може да се каже метафорично– другаруващи, ПРАВИЛО НА БУМЕРАНГА и ПРАВИЛО НА БЕГЛАТА ГЛАСНА.
Да започнем първо с правилото на бумеранга. Преди време д-р Карагерова- най-запаленият и най- талантливият популяризатор на нашите постижения /спасибо д-р Кара/ го нарече правило на обратното действие. Ние възприемаме това название като подходящо за по-необразованите кръгове на обществото, но държим в научните среди правилото да съществува с оригиналното си име. Правилото гласи, че вече явилият се БРЪЧ предизвиква чрез обратно въздействие нов ЦУП, взаимодействието се повтаря и може да прерастне в т.н. омагьосан кръг на Станева. Това явление е особено разпространено сред жените и гейовете и съвсем слабо сред метросексуалните индивиди от мъжки пол. Предстоят дълговременни и скъпоструващи изследвания върху механизма на противодействие на специфичния цуп-бръч бумеранг. Резултатите от тези изследвания ще имат голямо значение както за психиатричната наука и практика, така и за козметичната индустрия като цяло.
И сега дойде ред на ПРАВИЛОТО НА БЕГЛАТА ГЛАСНА. Оставихме това правило за края на изложението си не заради подценяване/ не дай, Боже/, а заради ярката му връзка със закономерности от други науки. Всъщност това правило свидетелствува колко богата е откритата от нас закономерност, как тя се използва от други науки и тласка напред междудисциплинарните изследвания и постижения.
Само един пример, който илюстрира едновременно същността на правилото и намесата му в други области.
Добре известно е, че в делничния език силогизмът ЦУП често се замества /лапсус лингве или комедия дел арте/ с по- неизразителните ЦОП, ЦАП, ЦЕП и др.п.
Посочените словосъчетание запазват общата характеристика на ЦУП и добре партнират с резултата БРЪЧ. Така например дали ще ни въздействува факторът ЦУП, ЦОП, ЦАП или ЦЕП – резултатът ще е един и същ- БРЪЧ. Така можем да твърдим, че беглата гласна не играе значима роля в съотношението ЦУП-БРЪЧ.
Действителността обаче е по-богата от нашите мисли и ни сервира още три варианта: ЦЯП, ЦЮП и ЦИП.
Спокойно, колеги, не сме оставили магарето си в калта. За ЦЯП и ЦЮП ние сме категорични– при тях трябва да се приложи следствието ИЗКЛЮЧИ ДИФТОНГИТЕ. Да, откритата от нас закономерност категорично изключва дифтонгите. Очакваме специалистите филолози да обяснят защо именно дифтонгът е извън полето на посочените взаимодействия и в това обстоятелство се оглежда, както вече посочихме, стикът между филологията и по-специално- еротофонетиката и нашия закон за цубръча.
Не така обаче стои въпросът с феномена ЦИП. Ние не сме напълно готови с обясненията за неговото влияние върху БРЪЧА. Но още сега можем да кажем, че съществуват сериозни податки, че пренеберегнатият ЦИП, по-точно- затвореният ЦИП, предизвиква БРЪЧ-ове. Нещо повече, има податки, че затвореният цип чрез влиянието си върху либидото предизвиква масово и бричове. Това вече са проблеми на други изследователи, на един междудисциплинарен подход, за да се разреши сериозното предизвикателство пред естетичната хирургия и по-специално пред умерената липосукция.
Завършваме нашето кратко изложение с две неща / вместо да ги даваме под линия, както беше в недалечното отвергнато минало/:

1. По- подробно можете да се запознаете с нашите изследвания в монографията ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ЦУП-БРЪЧ И ЗАКОНОМЕРНОСТИТЕ НА ПРЕХОДА, П, 968 с., 2007.
2. Чувстваме се морално задължени да посочим отделно много сериозната опасност от опростенческото, вулгаризаторско твърдение, че между ЦУП и БРЪЧ съществува правопропорционална зависимост- колкото повече ЦУП, толкова повече БРЪЧ / школата на Сашо М и Ина М./. Тук в скоба трябва да добавим, че не изписваме имената на двамата учени от деликатност и поради близките им връзки с изтъкнати дейци на националната ни култура. Но най-важното- те са млади хора и имат достатъчно време да преосмислят грешните си възгледи, да се разкаят, както се казва,и да се приобщят към истината...

Член к. Михаил Милчев – Желязновски



Реклама-а-а-а:

Ако много се цупите и затова имате много бръчки-
дяд Желяз ЕООД
е вашето решение!