автор: Mia2442

... Страхувам се, страхувам се от собствените си Мисли...
Правя каквото мога, за да избягам от тях...
Но Те пак ме връхлитат - грозни и настръхнали, влачещи блудкави спомени и самосъжаления, тъжни равносметки и въпросителни...
И аз бягам ли, бягам...
Крия се при най-добрите си приятели - книгите.
Но Те ме издебват - от някоя страница, от някой абзац се изхлузва някоя дума, отключва поредната прашна кутия и Те ме затрупват - буреносно кълбо от дългове, загуби, грешки и самота. Като цигански табун ме преследват - дрипави, кресливи, озлобени... Носят мирис на застояла вода и на тленност.
Понякога чак им се ядосвам - все пак това са моите Собствени Мисли - сама съм ги посявала, поливала, отглеждала - не би трябвало да са толкова неблагодарни. И това вечно мрънкане за Смисъла...
Млъкнете най-сетне! Смисъл няма!
Пускам компютъра, влизам да играя bridge online - сега вече ще Им избягам - ще потъна в Играта, ще изчислявам взятки, ще побеждавам и Те ще ме оставят на мира.
Нищо подобно, обаче! Те пак са тук, в мен - натоварени с минало и всяка крещи, плаче, моли...
Ох, няма ли секунда покой?
Чувствам се някак излъгана, изиграна и употребена...
Всъщност, в Играта, наречена Живот, всички сме изиграни. Победител е само Смъртта. Но поне докато си на масата и държиш карти в ръката си - не търси по-дълбок Смисъл. Наслаждавай се на Играта...
Това бях аз... до тази сутрин...
Но тази сутрин моята дъщеря, пробуждайки се от сън и вероятно отговаряйки на някакъв неин си въпрос, каза - "Всъщност няма някаква крайна точка, до която трябва да се стигне- самото това е всичко!"
И аз бях поразена... Господи, колко е права!
Нима е толкова просто и лесно!
Някакви светли и хубави Мисли нахлуха в мен и аз почувствах, че всеки момент някаква пелена ще се вдигне и съм само на крачка да разбера себе си...
Да се намеря...
Да знам какво искам и защо съм родена...
Може би съвсем скоро, а?
:):):)