автор: double_dealer

Аз вярвам в Сиймор Глас.
Макар да знам, че той не е сред вас,
прелиствам всичко, с което се излагате на показ,
с надежда да го чуя
поне във два куплета.
Но чувам само хоровия крясък:
"Това съм аз! Това съм аз!"
А Сиймор Глас не е един от вас.

Тогава се поглеждам в огледалото
с надежда да го зърна
между бръснене и четкане на зъби.
Но виждам само някой, който
не вярва в неговото съществуване,
защото истинските вярващи
са само тези,
които вече са го виждали.

Точно в този момент
чешмата започва да пее
с гласа на неговия корнет
и аз се порязвам.
И гледайки как кръвта се стича
по огледалната ми брадичка,
се сещам, че така може да пее
само душа,
излетяла през куршумена дупка.