автор: Casper

Свещта прегаря с искри на дневна светлина уютно, под лека музика, изпълнена със звуците на мазен джаз.
Остават две топли чаши, недопити, окъпани в червено вино. По устните ми аромат горчив се слива с черен шоколад и теб. Любимият ми вкус. Минава погледът през празната ми стая и търси останали следи. Купчините с дрехи се стопиха. Леглото пълно със живот и смачкани чаршафи покри се с мираж. Докосване, усещане, целувки се разпиляха между нас. На масата в края, копринените ми чорапи само контрастират до полуизпразнени чинии и някак си зад тях наднича споменът за теб.

Мигът замести се от друг, по-дълъг и различен от мига, в който беше ти. И всичко продължава ... почти така, както бе преди. Навън слънцето се скри. Студът, обля се с лава. Снегът остана. Започна отново да вали. Земята избеля, да мога аз да видждам по нея твоята следа. Опиянена, отпусната седя в наслада, която в мен цари. Нирвана. И все едно живота спи, а аз го гледам от страни и не мечтая ... сякаш пазя, но търся пак отново твоите следи, стопени в топлата ми стая.

Отпивам глътка от амброзията ароматно вино и смесвам с част останал шоколад. Преглъщам те, привкус от теб завивам нежно, поставяйки го на дълбоко в моята душа.

Убиец, в опаковката на хулиган, такъв си ти, разбил до край така красиво усещането ми за теб. Остави ме в безвремие да съществувам, да търся твоите следи сега, които отново ще открия пак с теб и зная няма да са само те ... следи.