автор: jelyaznovski

Слънцето се е ухилило от ранна заран.
- Нине, Нине, имаш ли вече кокиче?- вика баба Дока през улицата.
- Имам, имам! Едничко, ама имам!- отговаря Нина.
Колко е една селска улица. Докато прехвърчи разговора, баба Дока е пресекла и висва на оградата.
- Ела да ти кажа. Закичих Ицето зад ушенцето. Той се дърпа, ама аз го напъхах.
Нина одобрява.
- Правилно: първото – на децата.
- Ама тоя нашия козляк го свали, не щял да бъде селски ерген. На 7 години е моля ти се….
- И това е правилно. Той в град ли живее, що…
- И аз го сложих на баща му.
- Правилно. Нали на децата…
Слушам и аз. Наистина е правилно, по генеалогията е редактиран разговорът.
Защото баба Дока е прабаба на Ицето и майка на дядо му.
Може да изглежда сложно, ама всъщност е просто, защото кокичето е само едно.