Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 400
ХуЛитери: 2
Всичко: 402

Онлайн сега:
:: Elling
:: vlakant

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПодзима
раздел: Поезия
автор: rajsun

* * *

Две есени се сляха във едно –
една край мене и една у мене.
В едно ръждиво-лепкаво петно –
сърцето ми и цялата вселена.

Очите ми потънаха в мъгла,
скрила формите на битието.
И капят, капят есенни слова,
и все по-чуждо и по-чуждо... Ето,

нима ще кажеш: тоя свят е мой!
Когато
в мъглата негатив се проявява,
и като гроба на детето той
от ден на ден се сляга и смалява?

Нима ще кажеш?


* * *
пóдзима – диалектно: късна есен, малко преди зимата


Публикувано от aurora на 28.01.2010 @ 10:11:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 14


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.01.2022 год. / 02:15:07 часа

добави твой текст
"Подзима" | Вход | 20 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Подзима
от kuklara на 28.01.2010 @ 13:43:07
(Профил | Изпрати бележка)
:)))


Re: Подзима
от tomatroev на 28.01.2010 @ 12:55:34
(Профил | Изпрати бележка)
Парадоксално е, но така е в поезията: жестоко и хубаво.
Силен стих и силна болка.

Зимен поздрав!


Re: Подзима
от sonnic на 28.01.2010 @ 11:02:43
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво! И тъжно... Но..., драги ми Райчо, и есента си има своите прелести (и едната, и другата).
А думата (диалектната) ми хареса особено - дълбока и точна като стиха ти!


Re: Подзима
от kristi на 28.01.2010 @ 12:04:29
(Профил | Изпрати бележка)
Тежък въпрос, райсън!
Някъде там, в двете есени, може би има отговор.

"ръждиво-лепкаво петно".... мъчително не сливане за хармония, а като реквием за болката.

!!



Re: Подзима
от mariniki на 02.02.2010 @ 19:51:00
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
няма да кажа това...
разплака ме...


Re: Подзима
от milcho на 01.02.2010 @ 21:42:37
(Профил | Изпрати бележка)
Едно окапало листо,
черно,
а снегът е вечно бял
и питам се защо бе то,
нима ли съм живял?

Със теб.
До теб.
За теб.
Чрез Теб!


Re: Подзима
от Omaia на 31.01.2010 @ 19:39:50
(Профил | Изпрати бележка)
Болка е ..., но е и въздействаща поезия, Райсън!


Re: Подзима
от sia на 31.01.2010 @ 18:31:10
(Профил | Изпрати бележка)
Какво друго!?


Re: Подзима
от estela41 (metafora@abv.bg) на 31.01.2010 @ 18:20:53
(Профил | Изпрати бележка)
Еххх.... подзимата на нашите хоризонти и така тоговита


Re: Подзима
от esennolisto на 28.01.2010 @ 22:55:53
(Профил | Изпрати бележка)
Аз искам да кажа само, че съм много впечатлена!


Re: Подзима
от ANG на 28.01.2010 @ 19:16:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
лайтмотивът на РА


Re: Подзима
от Silver Wolfess на 28.01.2010 @ 18:07:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Все съм се чудила защо тъгата и човешката болка раждат най-хубавите поетични творби?
Поздрави, Райсън!


Re: Подзима
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 28.01.2010 @ 15:06:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
!!!...
Бъди, Райсън!


Re: Подзима
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.01.2010 @ 14:59:37
(Профил | Изпрати бележка)
Надпролет, Райко!
Горе главата :)


Re: Подзима
от Luda-na-svoboda на 28.01.2010 @ 14:35:08
(Профил | Изпрати бележка)
С бастунче или не, по дирите на стих, при първите пориви на под-зимата и зимата - пътят все води към твоята порта, Райсън!

Бил си, си, бъди!



Re: Подзима
от zkuceva на 28.01.2010 @ 14:34:45
(Профил | Изпрати бележка)
Подзима казват тук, в Смолянско - ела и напиши за тукашната есен!

Ще излекуваш болките си ...

Тук всъщност и слънцето има име - казват му Райчо, Раичко : )))


Re: Подзима
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 28.01.2010 @ 14:30:33
(Профил | Изпрати бележка)
Много тъжно...Много хубаво...
Вл.


Re: Подзима
от voda на 28.01.2010 @ 14:05:11
(Профил | Изпрати бележка)
Може би всеки се чувства така - в определен момент.
Независимо от възрастта.
Човешко е да се замислиш и да изпиташ тъга - по отминалото.

Първите два куплета са безупречни.
Но третият трябва да се преработи.
Особено заради "гроба на детеТО.
И не само...

Позволих си, поете.
От уважение към таланта ти.
Поздрави!



Re: Подзима
от zinka на 28.01.2010 @ 13:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
...и все по-чуждо и по-чуждо...

!
!
!


Re: Подзима
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 08.04.2010 @ 08:41:15
(Профил | Изпрати бележка)
сряза ме дълбоко...и ми напълни очите със сълзи...този твой стих.нищо няма да кажа,ще замълча....и все пак...прегръдка...