автор: miloto_angel4e

И ето дните отлитат,а сълзите се стичат.
Сърцето е ранено на две разделено,но то още обича,не го отрича.
Ревността пак до мен лежи,нежно ми шепти-отвори своите очи...
А ти пак целуваш ме сякаш си от лед-нищо не е наред.
Опитвам се аз да ти простя,опитвам се да залича спомените от дните
в които галеше нежно косите,гледаше в очите и изричаше лъжите.
Изтри с лека ръка това,което изградихме с тежка борба.
Протягам се,отварям аз вратата,надявам се да видя някой там, но не и самотата.
Вдигам глава,протягам ръка,но пропадам в пропастта.
Виждам сянката ти на всеки ъгъл,
но след миг и тя изчезва
и остава само споменът,
а след време болката,
а тя тлее и бавно изгаря моето сърце..
Бързо изстивам към пръстта отивам...