автор: kotyo

Танцувай,
    ах, танцувай
          и не казвай,
че краката
   и душите ни
          са уморени.

Светът ни
     е зелена въртележка
с кукли
     и искрящи фойерверки.
Танцувай,
     ах, танцувай –
          да обърнем
дърветата с короните надолу;
и луди,
     и разюздани –
          да тичаме,
и пътят –
     да не е асфалт,
          а млечна пита.
И залезът ни –
          розов сладолед –
да капне –
миг преди да ослепее…


Тогава може –
          точно на ръба –
на крачка от звездите
          и безкрая –
да се протегнем
          и последния си дъх
на малки и горещи
          глътки –
да изпием.