автор: dred

Той отново излезе от къщата,в която живееше...
(която обитаваше)
за кой ли път.
Отдавна беше спрял да ги брои.И отново до болка познатото-три минути умерен ход,кратко спиране на зебрата,оглеждане в двете посоки за иначе слабия сутрешен трафик,пресичане...
Вървеше без да мисли,без да се оглежда.Нямаше приятели,които да срещне.
Влезе в двора на университета.Пред входа имаше студенти.
(както винаги)
Огледа ги-мъже и жени по -млади от него...
(много по-млади)
Жените облечени като проститутки-голи крака,голи гърди,голи тела.
(красиво,но пошло)
Отново изкачи петте етажа,които го деляха от неговия личен ад,наречен Юридически факултет.
Оглеждаше се с глупавата надежда да види познати лица.Видя две и им кимна.
(как бяха имената им)
Не помнеше.Или никога не ги беше знаел,нито шеще,а още-по малко искаше,да ги научи.
(майната им)
Това беше личната му философия.
Най-после достигна петия етаж.Влезе в залата.
Дори не погледна номера на вратата,просто видя няколко познати лица,хора които бе виждал повече от един път.
Нищо повече.
Скапана работа,нали?
Намери свободен стол в ъгъла и седна на него.
Хората до него избухнаха в смях.Забавляваха се.
(майната им)
Това беше личната му философия.
Огледа се.Пред него стеше млада и красива колежка.
(как беше името й)
Не го знаеше,нито искаше да го научи.
Беше облегнала лакти и положила глава на чина и нежно розовата й тениска се беше повдигнала леко нагоре оголваики перлено бялата й кожа.
Също като Афродита,родена от морската пяна.
(няма нищо по-красиво от женското тяло)
Той се усмихна за пръв път от много време.Какво не би дал да прокара длан по тази нежна кожа?
Душата си???Живота си???Живота на другите???
Смехът го изтръгна от мислите му.Всички се забавляваха.Познати лица,непознати хора,сенки без имена.
(скапана работа)
Дори не усети кога лекторът е влязъл.Още една позната физиономия от миналата година.
Поредната скучна лекция.
(майната й)
Той погледна преподавателя без да го вижда До съзнанието му достигаха отделни думи.
"...право...системи...държави..които са..."
Поредните глупости.Скапана работа.
Докато ръката му драскаше като автомат по белите листи отмести поглед към момичето с голия гръб.
Красавица!Тъмнокестенява коса,на една идея от черната,прекрасна като греха восъчно-бяла кожа,красиви устни,замечтани сиви очи,тяло като на езическа богиня.Мечтата на всеки мъж..или почти всеки зависи от гледната точка.
Тя прокара тънките си пръсти през косата си и се облегна на стола.Тениската и се смъкна надолу,скривайки красивата гледка.
(Господи,какво тяло)
Отново погледна към преподавателя-доктор,професор,доцент?Дявол знае.
"...системи...законът за...представите...избори..."
Пистолет!!!
Това искаше,за това се молеше,за това мечтаеше.Нищо повече.
Просто щеше да се обърне и да пробие по още една дупка на в телата на хорта до него.Щяха да паднат на пода и младата им и все още гореща кръв шеше да потече по евтиния мокет.
Телата им щяха да изстинат...завинаги.
Щеше да изстреля един куршум в хубавицата.Точно там,където красивия бял гръб се повдига и оформя нежния овал на дупето й.
И яркочервената кръв щеше да потече по перленобялата кожа.Каква красото.
Прекрасно.
Онова,което беше останало в пълнителя щеше да изстреля в дуднещия глас в края на залата.
Щеше да запази само един куршум.За себе си.
"...определен състав...право на референдум...конституционно..."
Още един ден от скапания му живот.