автор: vitoriovitalis

87. Семейството


Мошеникът и Вито играят карти срещу Заека и Лабо.
Сутринта Бата си стегна багажа и потегли за Свежест. Той е вече нещо като зачислен към семейството на полковника. Днес те се завръщат с него в града.
Луксозна черна кола спира над чешмата. От нея излиза закръглен мъж с летни панталони и риза с къс ръкав. Той нетърпеливо запалва цигара.
- Изглежда е някой шеф. – отбелязва с вид на познавач Мошеникът.
Вито хвърля картите на тревата. Боби го е изпреварил и тича откъм столовата по нанагорнището.
- Татко !
Доцент Ян е успял да си издейства няколко дни отпуска. От понаболата му брада лъха на тютюн. Той се изправя, потупвайки момчетата по раменете. Майка им се суети с шофьора около багажника.
Вито преминава с известно неудобство покрай приятелите, носейки в двете ръце куфарите. Той ги оставя на терасата на вилата и бърза да се върне обратно. Леля му изтрива ръце в престилката и се помайва на стъпалата.
- Извикай вуйчо си ! – Момчето маха с ръка, без да се обръща.
Баща му се изкачва бавно по поляната, прегърнал с ръка по-малкия син. Вито го запознава с другарите си. Те стават от тревата и се ръкуват с известния човек.
Ян не бърза да се раздели с тях. Той разговаря като с равни, проявявайки жив интерес към всеки младеж. Те са очаровани от него.
- Какъв мъж ! – с лека завист отронва Заекът.
- Баща ти е страхотен ! – с нескрито възхищение споделя и
Мошеникът. Лабо красноречиво мълчи.
Лила идва с някаква тепсия, покрита с вестник, и веднага се закача свойски с момчетата. Те се смеят и й отговарят по същия начин. Земляци. Стари белвилци.
Двете сестри се разцелуват церемониално пред брезовата ограда на вилата. Кузи се е появил отнякъде и веднага започва да нарежда:
- Няма да се притеснявате ! Ще се съберем всичките. Ако трябва - ще си постеля на терасата. Времето е още топло.
Ян подхожда с величествен вид към постройката и я разглежда, клатейки одобрително глава.
- Кузи, ти пак си станал собственик ! Буржоата си е буржоа.
- След толкова години и ние да си имаме нещо бе, Янчо ! –
моментално го засича Нади. – Къщата във Фила ни я взехте, и магазина, и парцелите. Ми стига толкова ! Да има къде да почиват децата ! – Тя се нацупва.
- То е на държавна земя бе, како ! – впряга се Лила. – На горското е, нали така ? – тя се обръща към зет си. Кузи зяпва, за да каже нещо, но Ян снизходително го пресича:
- Добре, добре ! – Той се качва на терасата и сяда на един стол. Пуши и разглежда отвисоко лагера, прехвърлил крак върху крак.
Шофьорът носи някакъв багаж.
- Мишо, вече го знаеш къде е. Неделя по това време ще те чакаме да се приберем. Ще пиеш ли едно кафе ? – Жените се споглеждат с ужас.
- Благодаря, другарю Ян. Ще тръгвам, че път ме чака.
- Хайде ! – Председателят на Комитета се ръкува за
довиждане със своя личен шофьор. Момчетата отиват с него да разгледат Замбези-то. Хем да се поизфукат пред приятелите си.
Когато се връщат, заварват баща си и Кузи пред таблата. Заровете тракат, пуловете плющят. Дошъл е и Тасо, предвидливо взел дебела вълнена жилетка. Щом намерят четвърти, карето е готово. Мъжете ще играят белот до полунощ.