Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.
Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два , валял три. Не спрял. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях болести.
Решили хората да изпратят някой да отиде при Слънцето. Да го помоли да изгрее. Земята да изсъхне. Житата да узреят. Да е плодородна земята. Чудели се кого да изпратят и решили да е един момък, който живеел сам. Никой си нямал на този свят. Ако се загуби или загине, никой няма да го жали.
Съгласил се момъкът и веднага потеглил на път. Вървял далго през мочурища, блата, през поля и гори вървял и все бързал. Да стигне при Слънцето- да моли то да изгрее.
Ставало все по- студено. Момъкът вървял през снегове и ледове. Бил стигнал най- студеното място на земята.
Един ден , както вървял, видял в снега паднала птица. Повдигнал я и разбрал, че е жива. Свалил горната си дреха и я завил с нея. Самият той треперел от студ, но все напред и напред вървял. Започнало да се усеща затопляне. Тогава пуснал птицата да лети. Пницата отлетяла, но момъкът намерил в дрехата си едно нейно перо. Скрил го и продължил пътя си. Стигнал до гора и решил да преспи в нея. Полегнал на тревата и заспал. Събудил го силен рев. Голям звяр ревял и момъкът тръгнал по посока на гласа. На поляна до разцепено дърво видял огромна мечка. Парче от дърво стърчало от крака и. Не се изплашил момъкът, а приближил до звяра, като му говорел гальовно. И като че ли, мечката го разбрала. Позволила му да извади парчето дърво, което я наранило, да сложи билка на раната И да я прявърже с ризата си. Мечката си тръгнала, но оставила малко от козината си. / Нали така е в приказките? /
Продължил пътя си момъкът. Вървял с последни сили, когато чул гласове. На поляна, пълна с цветя, играели девойки. Когато го ведяли, побягнали. Останала само една. Тя била седнала сред цветята и плачeла. Плачела за загубената си гривна. Някаква птица я откраднала, когато я свалила от ръката си. Момъкът обещал да я потърси, ако тя му помогне да намери Слънцето. Девойката се развеселила. Това било лесно за нея и хукнала на някъде. А момъкът размахал перцето и неговата птица долетяла. Разказал и момъкът за гривната. Тя отлетяла, но скоро се върнала. Отвела го до високо дърво и му посочила крадливата птица. Гривната блестяла в клюна и. Досетил се момъкът за мечката. Разбира се, че тя веднага дошла. Блъснала силно дървото. Птицата изпуснала гривната. Гривната била намерена.
В същото време, девойката била при Слънцето. Предала молбата на хората. Слънцето се смилило, като разбрало какъв момък е дошъл да го моли и скоро блеснало на небето.
Съживила се природата. Хората благодарили на Слънцето. Земята пак била хубава.
А момъкът? Той завел девойката в дома си и заживели честити. Благословени били от Земята, от Слънцето и от хората били благословени.
Да благословим и ние всички, които правят нещо за всички.