автор: dedenze

Правех ремонт в дома на приятелско семейство. Обичам да съм сред млади хора и с интерес наблюдавах живота им. Наталия и Павел строги, но любящи
родители и сина им Жорко – първолак.

Жорко, хубаво и палаво мъжкарче, се завърна от училище,което по трясъка на чанти и врати, разбраха и съседите. Наталия, беше сложила обяда и без да губи време стартира педагогиката:
- Колко пъти съм ти казвала да не говориш с пияни хора, а ти с оня пияндур Иван, полвин час.
- Пита ме как е в училище и аз отговарям. Кажи ми как и по-какво да го позная, че е пиян и пияндур? За мене е съсед.
- Довечера ще говорим, сега яж бързо, че имаш час по англииски.
Вечерта дойде. Павел се върна от работа и наля по една ракия. Жорко и
Наталия се върнаха от англииски и пазар с пълни чанти. След обичайните любезности, Наталия занарежда на съпруга си, пред малкия:
- Говори с пияни, а вчера е бил без домашно в училище, трябва да вземеш мерки.
Павел погледна строго и процеди:
- Като не става за друго, ще пасе овцете. За овчар много знания не са нужни.
„ Виновника” с наведена глава се скри в стаята си. Тръгвах си за в къщи, когато чух, че Жорко плаче. Влязох в стаята и ласкаво го питам защо плаче.
През сълзи ми обясни:
- Плача, защото и овчар не мога да стана. Намам пари за стадо овце.
Вложих всичките си сили да не се разсмея и го успокоих:
- Не плачи, ти още си малък, а малолетни не вземат на работа. Сега най-
важното е да учиш, да знаеш и можеш. Като пораснеш няма да бъдеш овчар,
а оператор на биологична единица.
Жорко се успокои напълно. Минаха доста години, сега е отлично, добро
момче. Иска ми се да имах син или внуче като него. Това, че нямаме кръвна
връзка не е важно, всички деца са наши, обичам ги, особено когато правят първите стъпки !