автор: carpediembaby

В сънят ми
вече си различна
не говориш
не шептиш...
имаш нещо да ми кажеш,
но мълчиш...

Студено е
лед скова сърцата ни-
захвърлихме ги
някъде по рафтовете.
Свобода и грях
останаха в душите ни.
Вятър някъде отвя
мечтите ни...

Само прошката остана
неизречена,
за грешките...
И спомена
с усмивката ти
искусителна
и сълзите ти,
като мехлем
на засъхваща рана...
Мълчалива лечителко
благодаря ти,
не си забравила за мен.

Да продължим напред
на чисто...
дори да ни е трудно
отново да повярваме,
на нея...
Нали казват,
че освен болка
и страдание
любовта е и спасение
за сърцата ни...