автор: m_space

Сричам те..Не смея да говоря през дъжда..
Побелявам вчерашно. Не гледай..
Блика вятър в каменни цветя.

Сънищата ми са преспи.
Думите - преглътнати сълзи..
Но аз вървя към теб, и стъпвам тежко.
На прага ще застана, ще сведа очи..

Звездите гръб ще ми обърнат,
и слънцето и пролетта..
Но ти, ти знам.. ще ме прегърнеш..
И как ли ще го понеса ?..