автор: pijama

Сред парада на незавършените начинания,
в средата на един откраднат миг,
останали сами сред другите,
се накланяме през прозореца,
за да зърнем неясната фигура
на скриващата се зад дърво в далечината
наша увереност.

И останали да позираме без нея
по средата на един подарен миг,
сред водопадите от шум,
сред глъчта на бърборенето,
запазени от докосване,
защитени от невидимата стена
на всеопрощаващата ни усмивка,

леко отстъпваме назад
без времето да усети това.
Бавно завъртаме глава
без денят да продължи
и леко присвиваме устни
в гримаса на
притеснено съжаление,
което проси нечия жалост.

Само за миг.
За един предишен миг.
Преди времето да бе спряло,
отърсващо от ревера си с досада
всички наши цели.