автор: vitoriovitalis

83. Разкопките

Преди обяд из Учителския лагер тръгва мълва.
Госпожа Урума с младите археолози е открила нещо. Неколцината любопитни разочаровано гледат в ямата, където учениците внимателно премитат с метлички някакви стари кости. Вероятно са на средновековни войници – надуто обяснява госпожата на по-упоритите досадници.
Лида съобщава клюката, докато майка й още готви закъснелия обяд. Баща й беседва с Бата на терасата на къщичката в Свежест.
- Дай ще те изпратя ! – малко изненадващо предлага полковникът на младия мъж. – Хем ще напазарувам от магазина в Лесничейството.
- Бата, няма ли да останеш за обяд ? – Цеца подава глава от къщичката. – Двамата вече са тръгнали към реката.
На разклона Карис маха с ръка и потегля надясно - по пътеката през боровата горичка. Той почуква с бастуна по разхвърляните напосоки каменни плочи, търсейки по-удобни места за минаване. Пътят на Бата е наляво и надолу – към дървения мост на реката. В Лесничейството се намира единственият телефон за връзка с града в радиус от петнайсетина километра.
Двата лагера – на учениците и на учителите, са потънали в следобедна дрямка, когато няколко зелени камионетки спират до моста над ручея. От тях на сенчестата поляна, скрита сред дърветата, между които слиза пътят, безшумно се изсипват двадесетина млади мъже в съвсем нови работнически дрехи.
Колоната на бегом преминава край пустата столова на Учителския лагер. Всички носят в ръце и на рамо различни инструменти. В горещия следобед малко летовници забелязват случващото се.
Госпожа Урума е извикана при началника на Ученическия лагер. Двама цивилни й показват служебните си карти и най-учтиво я помолват да ги придружи до района на разкопките за някои разяснения. Историчката смаяно гледа през големите кръгли очила. Няма и помен от това, което е оставила преди два часа.
Върхът на билото е отцепен от сътрудници на Управлението. Бай Чери, който кротко си пие ракията, седнал на брезовата скамейка пред собствената си вила Романтика, е помолен вежливо да се разходи за горски ягоди до вечерта.
На мястото на разкопките е издълбан огромен трап. Половината дошли от Белвил работници пресяват старателно пръстта през сито. Те изхвърлят на една страна корените и камъните, а на друга - събират находките. Останалите връщат с колички пресятата пръст в горния край на трапа, изсипват я там и я утъпкват с лопати и гумени ботуши. Отгоре разхвърлят отново коренищата и камънака.
Привечер всичко свършва. Госпожата си събира багажа и се връща в града - за справка и уточняване на обстоятелствата. Младежите недоумяващо се разхождат покрай Калето и стъпките им остават следи в още влажната пръст.
На другата сутрин Вито вижда в сянката на дърветата Заро. Той неочаквано се е освободил от бремето на кирката. Докато не са му намерили някаква друга работа в лагера. Седнал е на поляната и дялка със скучаещ вид лодка от борова кора.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Какво стана вчера ? Май сте открили някакво съкровище ?
При нас гъмжеше от тайни агенти. – любопитства Вито.
- Тайно лайно. – мрачно отбелязва махленският му приятел, оформяйки корпуса на малкия плавателен съд.
- Злато ли намерихте ? - Заро изръмжава неопределено.
- Накарали са ви да го пазите в най-строга тайна ? Затова са
прибрали и Урума ? – не престава столичанчето. Лагерникът мълчи загадъчно и равнодушно продължава да дялка с ножчето боровата кора.
- Да не мислиш, че няма да разбера ! – прави се на ядосан Вито. – Полковник Карис ще каже всичко на Бата, ако искаш да знаеш ! Намерили някакви ризници и шлемове от Средните векове. Голяма работа ! – и той става да си ходи.
Най-сетне Заро спира да дразни приятеля си. Той разтваря бавно дланта, стискаща чекията.
- Беше в ръката на единия. – Той показва ножа на приятеля си. – Не я гледай, че е като нова. Снощи съм я чистил и търкал цяла вечер. Беше здравата клеясала и ръждясала.
Вито прикляка от изумление.
- Два скелета. Докато госпожата и останалите се усетят, свих ножката. Средновековни войни – дрън-дрън. Някакви селяни. Овчари - дрехите им не бяха още изгнили. Има и друго. – Заро се оглежда наоколо. Приятелят му сяда до него. – Един е намерил гилза от патрон. Трай си - да не го приберат и него.
Двете момчета млъкват. Слънцето грее някъде високо зад тях. Небето отпред е синьо, без нито едно облаче. Боровете се поклащат леко. Брезите отсреща полюляват провиснали клони. Някакъв необясним страх ги обхваща. Те опират раменете си, навеждат глави и заговарят тихо за други работи.