Понякога се губя в празната нощ.
Искам и ставам безпътен сред празните къщи,
където никой не пали вече свещи.
Потапям се без памет и спомени,
слушам само плътната, изпълваща музика
и плувам през мъртвия град.
Не знам от къде съм тръгнал,
не знам на къде отивам...
Така съм щастлив, изгубен в нощта.
Следите от хората ме плашат,
познатите шепоти ме отблъскват,
протегнатите ръце ми досаждат
и аз бягам на там, където тъмната тишина
е пустиня, осеяна с празни клетки.
Скелети на отдавна погребани души...
Нощна музика и диамантена самота.
Губя очертания, губя лунната си сянка
и изчезвам сред пустите дворове,
сред остатъците притежание.
Безплътен стон на Разтварящ се във Вятъра.