ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 820
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 821
 Онлайн сега::: LioCasablanca
 |  * * *
Като че от оня свят те виждам.
Някъде накрая, надалеч.
Милоока, плаха, бледолика -
като плахо пламъче на свещ.
А е мрачно, чуждо и студено.
Стърже вятърът като бръснач.
Пламъчето трепва за последно.
И в душата ми поляга здрач.
Публикувано от aurora на 19.01.2010 @ 08:43:29
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 322 четения | оценка няма |
показвания 40883
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Като пламъче на свещ" | Вход | 16 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Като пламъче на свещ
от Vaia на 19.01.2010 @ 10:08:38
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво!
Като че от оня свят те гледам.
Някъде, далече, крачиш пеш
Милоока ,плаха, бледа- бледа
като тихо пламъче на свещ.
И е мрачно, чуждо и студено,
стърже вятърът с браснача вещ.
Пламъчето трепва за последно
и сълза отронвам като свещ.
|
Re: Като пламъче на свещ
от karambol на 20.01.2010 @ 00:09:01
(Профил | Изпрати бележка) http://pitashtia.blogspot.com/ |
Като че от оня свят те гледам.
Някъде, далече, крачиш пеш
Милоока ,плаха, бледа- бледа
като тихо пламъче на свещ.
И е мрачно, чуждо и студено.
Стърже вятърът. Защо не спреш?!
Пламъчето трепва за последно
и сълза отронвам като свещ.
|
]
Re: Като пламъче на свещ
от rajsun на 20.01.2010 @ 17:15:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ако изобщо "играта си струва свещите", тоест, ако стихчето ми изобщо заслужава внимание повече от всяко тук публикувано, то аз бих помислил как да се избегне повторението плаха-плахо в края на първия куплет и мрачно - здрач - във втория.
Иначе - поласкан съм от това, че има стихо-реакция, но и двата предложени варианта не ми се струват по-добри от моя.
С искрена благодарност за вниманието! |
]
Re: Като пламъче на свещ
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 19.01.2010 @ 10:44:25
(Профил | Изпрати бележка) | Така се вижда с душа, Райчо, когато дори и близкото минава малко надалеч и влиза в сфуматото, което ни е нужно, за да съзрем важните неща, а не външните. Както наблюдаваме картина, отстранено, не само на разстояние, но и в друг вид осъзнаване - сетивно и дори надсетивно. Така се вижда и невъзможното, недостижимото, чиято близост пък би могла да бъде белег за невидими пречки и растояния.
Вятър и свещ - неумолимо съчетание от нежност, преходност и жестокост на стихиите и обстоятелствата, независимо какви са те.
И аз както не обичам вятър, твоят съвсем ме натъжи:(... толкова ярко си го изрязъл по кожата сякаш.
За бляна на лирическия не мога да знам, понеже той си знае, но свещта е идея за вечното и нетрайното едновременно. Реална връзка с нереалното, каквато е и всяка любов.
Знам го тоя здрач и аз, и не само този!
Благодаря за стихотворението! |
Re: Като пламъче на свещ
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 19.01.2010 @ 13:50:59
(Профил | Изпрати бележка) | Чудно е, батко Рай свойството ти да разнежваш душите ни бичи!
Ама защо толкова тъжно, хм, все едно не знам и аз защо!
с мъничко тъга! |
Re: Като пламъче на свещ
от mariq-desislava на 19.01.2010 @ 15:30:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Здрачът е временен, поне такова усещане изпитах... |
Re: Като пламъче на свещ
от voda на 19.01.2010 @ 16:35:28
(Профил | Изпрати бележка) | Това е образец за лирическа творба.
Поздравления!
Специално за "милоока"!
:))) |
Re: Като пламъче на свещ
от kasiana на 19.01.2010 @ 16:55:48
(Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!
Поздрав на Рисуващия души:))) |
Re: Като пламъче на свещ
от ElToro на 19.01.2010 @ 18:44:44
(Профил | Изпрати бележка) | Някак познато, а в същото време различно звучи.
Не се досещам в какво е, но чувствам тази разлика.
Дали не е в това, че за първи път лирическият ти герой е всъщност героиня?
Поздрави, баче! |
Re: Като пламъче на свещ
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 19.01.2010 @ 19:52:06
(Профил | Изпрати бележка) | | -Поздрави Райсън, прозвуча ми като Дебелянов и Яворов едноврвменно ! |
Re: Като пламъче на свещ
от vanya777 на 20.01.2010 @ 16:17:20
(Профил | Изпрати бележка) | Студено е...
Сигурно ще е от времето навън?
Усмихни се!) |
Re: Като пламъче на свещ
от voda на 20.01.2010 @ 17:58:40
(Профил | Изпрати бележка) | По предложенията за редакция:
Не е казано, че "милооката" е в движение.
И самият израз "крачиш пеш" е неподходящ и неблагозвучен.
А щом не крачи, отпада и това "защо не спреш?" - във втория вариант.
Повторението "плаха" "плахо" в случая засилва впечатлението за крехкост на този образ, видян "от оня свят".
"сълза отронвам" е клише.
При всяка болка и мъка сълзи се ронят. Очаквано е, слабо за финал.
Докато авторовото "поляга здрач" е поезия.
Една раздвижена картина, изпълнена с кадифяна мекота и лиризъм.
Така мисля.
Но и другите имат своето право.
А най-вече -- авторът.
|
Re: Като пламъче на свещ
от sia на 26.01.2010 @ 19:58:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Искам да те прегърна - така го почувствах! |
Re: Като пламъче на свещ
от mamontovo_dyrvo на 03.11.2012 @ 11:48:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Това писание би размекнало доста закоравели люде...Мен успя. |
|  |
Начало
ХуЛитери
