автор: LeoBedrosian

От сивото небе безжизнен сняг
затрупва унили хора
с безцветни ватенки
ощипани от зимен студ.

Лютив дим се стеле над
умърлушен, полузаспал градец
и просълзява недоволни деца
хленчещи за лъскави играчки
и нервно шляпани от
майки с блуждаещи погледи.

Изнурени бащи умират
от евтин тютюн, кашлят и
тътрунзят уморени тела
по криви улички.

Снегът, сиво-кафяв и кален
покрива ланшни боклуци,
които ще доживеят до
другата зима непокътнати.

Пазливи, проскубани врабци
безнадеждно търсят подаяния
и стават лесна плячка
на шугави котараци,
с продрани от кучешки
зъби уши.

Самотно дете плаче
на разкъртен тротоар
до разбита църква
и сополите му се стичат
по немито лице.

В слепите прозорци
на камбанарията влитат
гладни гълъби
намерили подслон на
мястото на липсваща камбана.

Сивия и скучен град
въздъхва опушено
и устоява до
пролетта,
доживява
за новия живот
...
обещаван,
...
но не случващ се.