автор: perko

На една слънчева южна поляна, в самите поли на Балкана овчар пасял голямото си стадо.
Овцете кротко похрупвали свежата пролетна тревица, звънчетата им монотонно звънели, а топлото слънчице толкова приятно препичало, че нашият човек не щеш ли задрямал. Задрямал и здравата я отцепил. Събудил се по някое време, разтърсил глава, гледа – от стадото му няма и следа. Разтревожил се не на шега нашенецът, скокнал завчас, грабнал гегата си и хукнал надолу към полето. „Сигурно са слезли в някоя чужда нива да пасат и иди сега се разправяй с полския пъдар, ако си нямаш работа!”- трескаво си мислел нашият човек и тичал надолу. Спуснал се бежешком в полето и там досами пътя видял тракторист, който орял съседната нива. „Мой човек, спрял се задъхан овчарят, да си виждал да минава оттук по пътя едно стадо?” „Стадо ли, почесал се зад тила оня и като избърсал потта си с мазна кърпа отсякъл; „Виж к’во, аз съм прост тракторист и такива работи не ме интересуват!” И невъзмутимо продължил оранта си. „Баахмааму и мръсник! – злобно съобразил овчарят. Оттук са минали овцете, няма откъде другаде! Пътят е оттука. И няма начин да не ги е видял - цяло стадо, барабар с агнетата! Ама се прави на ударен, на ни лук ял, ни лук мирисал. Сигурно е гепил някое агне, може и две-три, та затова лъже… Колко му е, като няма кой да го види…”- трескаво пресмятал овчарят и като нямало какво повече да изкопчи от тракториста, отчаяно поел нататък към полето да си търси разпиляното стадо. И не щеш ли зад един синур видял своите овчици, кротнати да пасат в една нивица. Доближил ги нашенецът и започнал нетърпеливо да ги брои… Веднъж, два пъти, три пъти – не може да повярва на очите си, всички на място. И овце, и агнета. „Егати! – възкликнал потресен нашият човек. Мислех този нещастник за крадец, а той излезе честен човек. Можеше да вземе не едно, а две, три и колкото си иска агнета, и никой и копче нямаше да може да му каже, ама не го направи.” И за да изкупи вината си пред тракториста си рекъл: „Ще взема да подаря на този хрисим човечец едно агне, хем за благодарност, хем за хаир, зер кой знай колко гладни гърла го чакат в къщи…” – и като хванал едно агне, го понесъл обратно към нивата, дето още орял трактористът. „Виж какво мой човек, започнал отдалече овчарят, аз си мислех какво ли не за тебе, а ти се оказа свестен човек. Затова ти подарявам ей това агне. На, носи го в къщи да ядат децата!” „Ааа, моля ти се! Аз съм прост тракторист и такива работи не ме интересуват” – смутено смутолевил човечецът, но овчарят го прекъснал: „Вземай, бе човек! Не ти искам пари, даром ти го давам.” „Не, не и не! - вече уплашено замахал с ръце оня. Аз съм прост тракторист и хич не ме намесвай в такива работи!” „Сигурно се страхува после да не му поискам пари – смутено си помислил овчарят и почти отчаян от упоритоста на оня, се огледал безпомощно наоколо и видял, как отдолу по полския път към тях въртейки педалите, по потник и широкопола сламена шапка се задава някакъв велосипедист. „Разгеле, помислил си веднага овчарят, таман ще го спря, да ми бъде свидетел, че без пари му давам агнето на човека. Белким той се успокои и го вземе.” Махнал на велосипедиста, оня спрял и напрегнато изгледал и двамата чудаци. „Мой човек, подхванал овчарят, искам да подаря едно агне на този човечец, но той се страхува да го вземе, та те моля да ми бъдеш свидетел, че даром му го давам и пари няма да му искам.” „Какво, какво? – изгледал подозрително велосипедистът и двамата и стиснал по-здраво колелото. „Спокойно, бе човек, не разбираш ли, че искам да му подаря едно агне, та ти да му потвърдиш, че даром му го давам и без пари…” „Вижте какво ще ви кажа, прекъснал го уплашено велосипедистът. Какво искаш да му дадеш, какво не искаш да му дадеш, не знам, ама ви предупреждавам и двамата, че ако мислите да ми крадете велосипеда, да знаете, че няма да стане!”