автор: Hely

Когато те няма до мене,
но слънцето нежно струи -
по устните пари и тръпне,
то сякаш целуваш ме ти.

Сама ли остана, без тебе
и лъха вечерния бриз,
с невидими длани ме галиш
и обични думи редиш.

Когато под душа отмарям
и радостна ласка шурти,
загръщаш ме с водна наметка.
Така си живея с мечти.

Но с мен ли си огнен и тръпнещ,
небето изсипва нега,
блажено се реят душите -
и нежност, и жар е нощта.

До мен ли си силен, закрилящ
и изгревът прави поклон,
поема любов и ни дава
най-верния радостен тон.

16 януари 2010 г.