автор: dona

вървя по тънък лед
когато свършват обратните пътеки
искам пясъкът да стане скала
така никога няма да изгубя следите
искам да има утре
в което да отворя поне един прозорец

но драскам по повърхността
и се страхувам от дълбокото

нуждая се от приятелска ръка
която да ме води през многото истини
и не разбирам защо още шумят
листата на вчерашното лято
концентрични са кръговете на зимата
сея радост и чакам смях

докато драскам по повърхността
и чертая нови пътеки

ще ме откриеш ли въпреки студа
искам да стопля ръцете си
и в пъзела на годините да сглобя
твоите черти някъде в себе си