автор: Viatarna

Уж е ден като ден,
както всички предишни -
наедряла вина, замъглен хоризонт от неистини,
думи в шепа събрани,
изплюто през зъби признание,
чаша мъчно кафе и желания в липси удавени.

Няма помен от смях
и прогнози за слънчево бъдеще,
остаряло небе със спаружени розови облаци.
Чак до болка мълча
и преглъщам на сухо илюзии.
Не е ден като ден, а обесена сляпа неделя.