автор: HariMarSui

Малката сърничка още помнеше сълзата в окото на умиращата си майка. Ловец я уби и отнесе.
Бяха още топли дните. Беше научила от майка си къде тревата е сочна, къде водата е бистра. Но стана студено. Все по- трудно се намираше храна. Все по- самотна се чувстваше и по- често лежеше на полянката, където загина майка и.
Милата малка сърничка... Един ден усети, че силите и я напускат. Дойде и легна тук. Като че ли майчината сълза я топлеше.
Заваля сняг. Заспа. Не усещаше нищо. Събуди се от топлина, от докосване на нещо меко, от непозната миризма се събуди. Лежеше до камината в един дом. Галеха я ръцете на малко момиченце.
Свикна с милувките на тези ръце. Скоро вече вървеше в стъпките на детето. Хранеше се от ръцете му. Вярваше му. Обичаше го. Всички хора не бяха лоши.
Зимата отмина и един топъл ден момиченцето я целуна, погали я и я пусна на свобода. Гората я прие, сякаш я чакаше.
Тревата, водата, поляната бяха същите. Животът продължаваше. А тя, тя бе пораснала млада сърна.
Често излизаше на края на гората. Виждаше момиченцето, което маха за поздрав.
Днес дойде пак, но не беше сама. Доведе и малкото си сърненце. Искаше да му покаже спасителката си.