Имаше времена, когато можех спокойно да прегледам света около мен и да бъда същевременно най-големият философ и най-големият циник- и това бе хубаво.
Да бъда грозен и красив- прекрасен и гротеск за удоволствие на тези около мен. Един древен зороастър в пълното му великолепие.
Време, в което великата теория на утопията за себе си бе цикличността и комединото заиграване със стойностите на деня- а не великите решения на миналото, като комунизма и републиканският капитализъм на Тачър и американците.
Етиката е добродетел- а злото е валута- един християнски рок кошмар, който дали обаче е способен да роди велики поети и пророци. Като чистотата на прекрасното дете на наркоманка.
И людете, макар добри поеха в себе си частица от деня, и хомосексуализмът процъфтя в сърцата и умовете на хората, които докоснаха звездите и забравиха своето място, погълнати от депресията на съвремието. Ах, защо мечтая за славна смърт, а ме е страх от тъмното.
Войник, който се роди капиталист. Мечтател, който стана вишист. Поет, който разбра че музата е мъртва поне отдавна. Ето това е депресията. Сега вече съм готов за интервюто.
Великолепно- дали сега вече мога да измисля нещо свястно?
Прекосих пространствата на безвремието- ходих през времената и измеренията на квантовата относителност на Хокинг. Превръщах се, живях, умирах и се прераждах. Бях всемогъщ, и все пак радостно служех. Бях този, който имаше власт да не се страхува. Бях червей в тинята на самосъжалението, усукан в калта на тоталната липса на талант- едно нищо…… Но за това- после- сега бях шибаният Избран.
Незнам дали съм ангел или демон- може би съм нещо общо- може би човек. Най-големият парадокс на Вселената. Истински Голият на живота. Мъртвороден. Дали така е било предопределено или всичко после се превръща в сумрак- в свят на Вонегът- Така е то.