автор: drama

превързах ръката си,
от много и дълго рисуване,
превързах душата си,
килограми износила болка,
не че изобщо оттатък,
ще ме питат дали съм прахосала,
моите дарби по чужди разпятия,
дали до края съм носила
душата на другите в себе си,
дали съм давала даром,
без кръв да поискам в замяна,
не че изобщо съдбата си,
бих описала дълго - покаях се,
през омраза, любов да премина,
до девето коляно да върна,
от сърцето си дълго съм рязала,
все за тях, да има, да бъдат
и не по колене съм лазила,
не да искам, мене да искат,
онова, хербарий ли казва се
дето съхне, пресъхнало в листите,
на сърцето ми старата книга ,
дето нощем излиза от разума
и по своите пътеки въздига се,

до сърцето на рая и празното