автор: ruslina

Като топли ръце в мекотата на формите
лази вятър, разгръща полите ми,
бърка в пазвата. Дръзко разголена
сякаш стъпвам пред мъжки очи.
Сякаш само с коси съм облечена
и са устните мляко и мед...
и нарочно личат от далече
на гърдите ми сочните плодове!
И нарочно припламват огньове
в погледа пълен със грях.
Изгорих зад гърба си мостове
от условности, болка и страх.
И следзалезно вдишвам тревата
напоена със сокове женствени.
Като струна са днес сетивата -
неразумно те искам предесенно.