автор: mi_me_to

Безвучни са от гръмкост думите.
Реших се, сега си ги спестявам.
Като цигането хляб,
като клошаря студ.
Като тях,
имам малко да давам.
Като мокри клепачи на дъжд,
отнеси ме,
на където те разсейват очите ми,
защото в ръката ми е тъмното,
връщам се от пътища за никъде.
Не искам да викаш,
ще чуя -
защо силните говорят тихо,
и никак, когато обичат.
На слабите остава да им вярват.
А на мене нищо.
Не зная от кои съм.