автор: nikoi

Смолата на очите ти слепи ръцете ми молитвено-
така стоя, откакто ме обходи твоето взиране.
Нектарът на гласа ти напои цветчето във гърдите ми
със смисли, за които аз не бях и подозирала.

Така стоя- несъвършена грубовата статуя
на фона на едно далечно утро споделено.
Около мене безразборно разцъфтяват макове
и клюмват, от очакване опиянени.

Смолата на очите ти ще ме довърши в кехлибарено-
ще ме покръсти със глечта на няколко сезона.
И до ръба ще се пропукат страхове и разстояния.
Ще стана жадна като мак недонапита стомна..