автор: Mysticism

Усмивката ти нежно гали голото ми тяло
И не е вярно, че аз съм тук, а ти си там
Защото мойта кожа настръхнала изцяло
Намира те във полъх от далечен океан
Аз чувам все гласа ти да шепне над ухото ми
Разказваш приказки за теб, за мен и за намереното нас
А някъде дълбоко събудени възкръсват допири
И нашата душа най-сетне ще запей без свян на глас
Блед страх измества се от новото видение
Което във нощта обгръща жадната ми плът
Сънувайки ний с теб прерастваме в творение
Преплетени във страст без време и без път
А щом нощта потайна измие със зора лицето си
Аз диря те във всеки образ и във всеки звук
Тогаз пробудена припомням тихо на сърцето си
Че нивга ти не си напускал единственото ТУК!