Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто- слънце, което грее и се смее. Със зелено поляна, на която зайче, на разтворен статив рисува синьо небе и слънце, което грее и се смее и...
То, слънцето, за това се е смеело. За това, че приказката няма край. Нали?