автор: lorsa

В онази минута
нямаше нищо.
Нямаше шум от тълпата край мене.
Сякаш заседнала в себе си, скришом
закичвах върху обиците безвремие.
Тази минута
реално я нямаше.
Както го нямаше прорезът вляво,
онзи от който кървеше остатъка
черен на моето тръпнещо тяло.
В онази минута
се случват въздишки.
С тях се изплаща добрия ни навик-
да се прикрием зад гордост в излишък.
А вътре кървим.. кървим до припадък.
Тази минута
ще бъде подмината
точно след две. Или три. Или пет-
аз пак ще съм просто жена зад витрината,
а ти ще си просто...

... прекрасен клиент.