Малкият принц е от друга планета.
Тук лисици никак не говорят.
И приказките смешни.
И аз опитомявам дъжда.
Облаците виждам като леха.
Най - чудната градина от подрязани сънища.
Разхождам се винаги.
Без чадър,
без грим и подметки.
Имам очи на илюзия.
Търся прилики -
сякаш житото е карта на града с много улици,
и само един вятър.
Лягам до прозореца.
Прозореца е ухо за стъпки.
Започвам да те чакам.
А знам колко е възможно да не дойдеш,
но така, ми е невъзможно да заплача...
http://malkiqtprinc.atspace.com/21.htm