автор: gu6ter

без възлите
от минали вълнения,
в които те оглеждах възхитено...
и те напасвах
към творение,
неносено в утроба.
уморено
в нозете ти поднасям
само сънища,
обрулени от път и разминаване...
не съм творба
и още ме довършваш
с осъмнали очи.
до прималяване...
гранит и пурпур...
да те нарисувам
е късно. занемели са палитрите,
където оживяват палисандрите
и кейовете.
вече те попитах
в кое съзвездие
орисват те очите ми.
къде те раждат
сините минути
на пулса, отброил неравновесие.
безпаметно се лутат алгоритми
да те намеря.
и да е безсилие,
в което съм могъщ
и оцеляващ.
а теб те има. до полуда мамеща...