автор: HariMarSui

Един момък изработвал от дърво чудни фигури. Хората започнали да говорят за него повече, отколкото за царя. Ядосал се царят и наредил да доведат момъка.
- Искам трон да ми направиш, ама от цяло дърво да е. Нищо да няма ковано или лепено по него. Ако не го направиш, ще ти взема главата.
Уплашил се момъкът. Отишъл си в къщи и се замислил. То, така или иначе ще се мре, ами нека да опита. В гората намерил дърво- дърво голямо и започнал. Дяла ли, дяла. Не спи, не яде. Направил трона с плетеници, с цветя и птици отрупан.
Занесъл го в двореца. Царят като го видял ахнал от почуда- това от човешка ръка ли е правено, но само казал:
- Добре, ама искам и едно птиче да ми направиш. Да е като живо. Да може да пее.
Отишъл си момъкът още по- тъжен и уплашен.
- Птичка ще направя- си викал- но как ще я накарам да пее?
Заработил върху дървото. С голяма любов изваял птичката. Загалил перцата и целунал човчицата, но тя си останала все такава птичка от дърво.
Занесъл я в двореца и със страх зачакал присъдата си. За негова изненада, царят плеснал с ръце възхитен от красотата, от майсторската изработка.
- Майстор си, момко, голям майстор си. Нека всички да говорят за теб и творчеството ти. Да говорят повече отколкото зе мен.
Дал му торба с жълтици и го изпроводил по живо, по здраво.

Момъкът не се оженил за царската дъщеря, защото бела грозна и... много глупава.