автор: LittlePerfectC

През мъглата се плъзгах
                                           – далече от вас
                                            извървях пътя дотам
                       – и обратно
с едничка само плаха мисъл
(подаваща се иззад лявото ухо):
                                 Да играем на слуга и господар!
Аз ще съм ви:
                       бич божий,
                                      манна небесна,
                                       серните огньове
                                      и
                      адовите мъки.
Ще рисувам по телата ви
                                            със срам
и от очите ви ще черпя вдъхновение
като от кладенци:
                     но плитки,
                                  пълни
                                  с
                        яд!

Не ме убивайте с презрение:
                     ръцете ми
                               вържете –
                                 да не мога
                     да ги скръстя
                                          в безразличие.
Първата
            паечна сутрин без мен
ще ви бъде последна                                             уви!

????????????????????????????????????????????????
      Чуваш ли пращенето на радиото?
Убиваш
           ме ссссс(с)кука!
От стъпките ти гъбени долавям само туй:
крр, крр, кррр
тихо, като гургулица

????????????????????????????????????????????????
А името ми помниш ли?
Крр, крр, кррр
Не, силно и пронизващо!

Време е за покушение,
Да свалим властта като последна
Дреха,
Прикриваща кафявите рисунка на срама!

Но спрете, ножът трябва да е тънък, а платното
- бяло,
за да е всичко по системата!

Сега!

* * *