автор: fingolffin

Оливаш се, привидно сух си
като изсъхнало дърво.
Но сухото дърво е кухо
като нещастно четиво.
Внезапно сам си се улавяш,
надаваш после грозен грак.
И все така недоумяваш,
поет ли си или глупак.

Нещастници! Какво нещастие
от тебе да са по-добри.
Я повече не казвай здрасти,
вземи, че им се разсърди.

А тази кожа си е само твоя.
Защо така изкарват те от нея.
Поднасят те и точно на завоя
катастрофираш.Как да се не смея.

А светлината гуреливо
се стича в някакви очи.
И пак подпалваш без огниво.
Защо си третокласник ти.