автор: sineva

Защо хората
вечно казват,
че нещо им липсва,
че нещо
все недостига
и винаги търсят
съкровища,
изплували на брега
на морето -
бисерни миди,
янтар, раковина,
златен пясък...
Събират всичко,
а може никога
да не им потрябва.
И пропускат момента
как пролетта
ражда лято -
засияло в крилата
на пчелите,
в полъха на дъх
от лавандула,
в стръкче
разцъфтяло цвете.
Защо не бъдем
като птиците -
само едно клонче
им трябва
за да свият гнездо -
но пият от изворите
на небесата...
А нима не може
да облепим
стаята със светлина,
за да разбули
тежките драперии
на здрача?!
Тогава топлината
на сърцето
ще стопи преспите
в ручеи,
един любим образ
ще гори от желание
да ни види
и всеки миг
живот,
ще бъде
с хляб омесен.
Тръгваме...
А с нас
върви
слънцето...