автор: sradev

успоредно
Камък, изхвърлен от душата, отблъсква я назад с удвоена сила.
Атлантска поговорка

- Синковци, бихте ли ми изместили камъка? - спря ги един вещер.
- Всеки да си тътри своите камъни, парира го Хаймаана.
- Какво ще спечелиш, ако се махне камъкът ти? - проучваше Паридай.
- Искам да ми олекне на душата!
- В Слободия го олекотяват със спиритус, добави още душа и ще ти олекне. Ако нямаш - удряй го с бъбречните докато се натрошат взаимно. Никой не се оплаква от пясък в душата.
- Такива сте - душите ви затлачени, пълни с пясък и червейчета. Движат се и на вас ви се струва, че душата се вълнува.
- Абе ти свойта душа ли ще чистиш или нашите ще човъркаш?
- Остави го, той не търси лека душа а тежко съжаление. От това му е порастнал камъка. Пък и не е никакъв вещер щом си гради камъни.
- Не ми пипайте камъка с мръсните си ръце! Той е душевен.
- Добре, де - каза Хаймаана и избърса носа и ръцете си в ръкава - давай го тоя камък да го избутаме или си го прибирай, че ни затлачваш пътя.
- Остави му камъка, той ни проверява.
- Проверява този, който не знае и не може. С дупка в блатото се пъчи.
- Да, силата му е в страха, за това и душата му се е втвърдила, а червейчетата са избягали.
- Ами да - утрепал червейчетата си да не му гризят съвестта.

Така нашите юнаци затиснаха край пътя вещера със собственият му камък - да служи като крайпътен.