автор: fingolffin

Избрах деня във който да се случа.
Избрах да бъда себе си и толкова.
На средна възраст, леко скучен,
понапълнял от чувства и безпътие.
А улицата в самота облечена
пропусна първите ми стъпки.
Съседите помахаха на някого.
Подгони ме кварталното ни куче.
Препъна се в бордюра слънцето.
Сигнал изсвири вятърът прегърбен.
Не ме позна светът и толкова,
а аз си мислех как да се намеря.