автор: vitoriovitalis

73. Смяната


Лида идва вече всеки ден в Учителския лагер.
Бата се появява сутрин в Свежест - докато семейство Карис закусват, седнали на терасата. Цеца винаги го кани да хапне или пийне чай с тях, но той вежливо отказва. После уточняват програмата за деня.
Или ги изпращат за покупки до Лесничейството, или направо тръгват за лагера. Лида определено предпочита второто. Майка й си намира компания да берат ягоди, боровинки или малини – каквото намерят в близката околност. Карис остава да пази вилата. Разхожда се с бастуна по голямата поляна на курорта или играе табла с някой съсед. Ако се съберат четирима, може и да направят каре за белот.
Дъщеря им рядко се прибира преди вечеря. Бата е сериозен кавалер и родителите са спокойни. Знаят, че Нади няма да остави младите гладни.
Днес от сутринта младежката компания се е събрала на полянката над ручея и очаква новата смяна. Последните два дни падна голямо местене – от бараките на лагера в полузавършените вилички. Новоизлюпените собственици са с пораснало самочувствие. Те могат да останат в планината, колкото си искат. Досадни са ограниченията на организирания колективен живот. Заредили са се с остроумия и ядливи закачки към очакваните от тях лагерници. Сякаш до вчера не бяха като тях.
- Налапали сте се с пинизи като циганчета с марсоли. – отбелязва по този повод саркастично Лабо.
Лида го поглежда с интерес. Другите вяло се разсмиват. Бата се разпилява в словоизлияния, подчертаващи предимствата на свободата и индивидуализма. Заекът си мълчи и фиксира приятелката му изпод тъмните очила. Ред е на Мошеника да каже тежката си дума.
- Знаете ли как е на немски бавнозагряващ ? – Естествено никой не знае. – Ланге лайтум – авторитетно обявява той. Всички мълчат със страхопочитание.
- И какво означава това ? – ехидно пита Бата.
- Дълъг проводник. – забива го надутият самохвалко. Общ
смях. Мошеникът продължава:
- Тази година в Националния Езиков Колеж имаше състезание за най-тъпа мисъл на годината.
- Ти я спечели, нали ? – вметва Боби и се захилва с редките си зъби.
- Не, аз заех второто място. – невъзмутимо отговаря Мошеникът.
- И каква беше твоята мисъл ? – хваща се на играта Миро, който също има проблеми с чувството за хумор.
- В червата на локомотива се свря гъсеница една. – тържествено произнася творбата си изтъкнатият провинциален полиглот.
- Хитро. – вежливо рецензира Лида.
- Тъпо. – кисело се обажда Бата. Той се чуди как да смени
темата на нелепия разговор.
- Нали такава е идеята ? – Заекът подкрепя брат си. Момичето го поглежда одобрително.
- А каква беше мисъл номер едно ? – не е забравил въпроса педантичният Вадо.
- Мисли плуват по реката и си похапват лански зеленчук. – изрецитирва Мошеникът. Лицата на момчетата се сбръчкват от умствено усилие.
- Добра е. – заключава Вито. Другите неохотно се съгласяват с него.
- Знаете ли пък как нарече Лабо постановката на самодейната оперета Хаджи Дамбо кула гради. В нея сестра ми пее главната женска партия. – изведнъж в разговора се намесва рижият Сашо. Той се е включил малко неправомерно в групата, тъй като днес се прибира в града с отиващата си лагерна смяна. Докато чака транспорта, присламчил се е незабелязано към компанията.
- Как ? – хваща се отново Бата, не забелязвайки, че Заекът му прави някакъв знак. Лида го гледа недоумяващо.
- Хаджи Дамбо куро глади ! – изтърсва поредната си глупост луничавият. Всички прихват. Бата го пляска по врата. Лида снизходително се подсмива. Дечурлига !
- Идват ! – развиква се Боби.
Откъм потока с ръмжене, сякаш с последни сили, започват да слизат към столовата на лагера два мръснозелени открити камиона. Те подскачат и подхвърлят на всички страни изстрадалите пътници върху скамейките. Няколко от тях са се изправили зад кабината и махат с ръце на посрещачите. Момчетата и Лида стават от тревата.
Обичайната суматоха. Едни слизат, други се качват. Багажи тръгват на всички страни. Няма много познати. Поне засега така изглежда. Шофьорите отиват да пият чай в столовата. Леля Нади е сложила ръце на кръста и гледа отвисоко пристигащите. Кузи го няма никакъв.
Отново Боби тича възбудено, идвайки от дървения мост над потока. Той вика всички горе. Бързо ! Какво става ? Момчетата изкачват на бегом малката стръмнина. Пред тях се разкрива величествена гледка.
Невероятна сбирщина от камиони, остарели автобусчета и изнемощяли пикапчета стоварва пред Ученическия лагер новата смяна. Момичета и момчета - болшинството северянчета и тук-там - по някое циганче, са наводнили целия пясъчен плац. Старата смяна стои дисциплинирано под строй и чака търпеливо команда. Очукани куфарчета, омотани с канапи, туристически сакове и всевъзможни торби се подмятат между краката на учениците.
Викове на учители и ръководители се носят из планината, отчаяно мъчейки се да въведат някакъв ред. Само августовското слънце невъзмутимо огрява с всичка сила стоящият отсреща Кралев връх. Момчетата са се събрали около Лида и слисани съзерцават невероятното зрелище. Накрая Лабо, който е застанал отзад, мрачно обобщава:
- Участта си вече всякой я разбра – прави се на улав и вика: “Ура !”.