Вълчи вой уби тишината,
мрак повика и разкъса луната.
Топли сълзи ядяха снега.
Единакът тъжеше...
Единакът тъжи
когато е влюбен
или когато
не му се живее.
Вълчи вой изпълни света
на две искрящи звезди
и ги открадна за себе си.
Единакът пируваше...
Единакът пирува
вкусвайки плът
или топлина
на вълчица.
Вълчи вой на гладна душа
жадуваща горещината на кръв.
Огнен дъх попива в земята.
Единакът бленуваше...
Единакът бленува
когато преследва
или когато
среща смъртта.
Вълчи вой пръсна страха
из овчето стадо и душата човешка.
Студ сковава нощта.
Единакът се смееше...
Единакът се смее
оголвайки зъби
когато вкусва
страха.
Вълчи вой на омраза
в червена омара се хвърля
срещу гладни метални дула.
Така единакът живееше...
Единакът живее
пирувайки в кръв
дори когато
умира.