автор: pc_indi

На принцеса Всеоще Незнайна


Докато ти играеш на кукли, принцесо
и репетираш майчиния инстинкт,
аз работя за теб и в твой интерес,
като ти моделирам приличен принц.
Как го правя ли? С фина пластика...
С кълбета от мохерни нерви,
с ненаучена в книги фантастика,
с перце и коприва, и без лично време.
Правя ти го съвсем по мярка,
да те обича, да ти е верен...
Такъв, какъвто и аз съм нямала-
почти съвършеният принц ненагледен.
Правя ти го да те разсмива,
с него да ти е интересно...
Да умее да пази и прави щастлива
една почти съвършена принцеса.
Танцува самба и пуска послания
в кора от мандарина и книжни ракети:
" Обичам те! Повече ми обръщай внимание! "
- това не е молба, а е клетва!
Ако някой детайл ръбат ти се струва,
с пилата за нокти ще го загладиш.
Пък в албуми, по дати ще нарисуваш
такъв, какъвто ти можеш и знаеш...
Палат ако искаш, ще си направиш
от нищо- нещо в две- три стаи.
Доспехите ще му переш и гладиш...
То инак... и баба знае...
И да ти кажа... Аз всъщност не съм кралица.
Но не сбърквай да му казваш това!
Ще ти трябват копринени ръкавици
за скиптъра на Началник- приказка.