автор: vanilin

Гъделичкам си душата, тя се смее и ми пише.
Може би душа позната й диктува кротко свише?...
Ако някой разгадае тя коя е и ми каже,
ще пребродя аз Безкрая, за да я намеря даже.

А царицата Вселена разглобява всяка тайна.
На дъската подредена все ми сочи стъпка крайна.
Но сега съм тука още, земните си тръпки тача.
Щом напусна свойте мощи, ще се гмурна тихо в здрача...

Не че тук не ми се иска да остана още малко.
Но Вселена ме притиска към гамбитната совалка...
Таз история човешка на гротеска ми прилича.
Все си мисля, че съм пешка... И безкрайно ви обичам!...